На първия тур наш водач беше Енцо Боди, филолог, местен флорентинец, който ни запозна с малко известни факти за великите фамилии на Флоренция от миналото и историята на някой от емблематичните сгради в града.
Понте Векио:
Но дали си се докоснал до Италия, ако не си опитал поне част от прочутите кулинарни изкушения? Някак естествено едни от първите ни снимки са на пословичното италианско капучино, придружено с кроасан. Изпито на открито, на малък площад, в близост до школата. Барманката с отработени движения сътвори тази прекрасност:
Вторият ни тур беше посветен на храната. Водени от Джакопо, част от екипа на Тийчър Академи, се озовахме в малка пицария, където собственикът ни показа перфектното тесто за пица, втасвало 24 часа, а после опитахме и пица, замесена от пълнозърнесто био брашно.
Кулинарните ни преживявания нямаше да бъдат пълни, ако сами не си бяхме подарили вечер с италианска паста. Приветлива обстановка, любезно обслужване и чиния с перфектните спагети.
Един от ценните съвети, които получихме по време на престоя си беше да не поръчваме паста със сос от сметана.
Времето неусетно минаваше и събота беше посветена на обиколка на Сан Джиминяно, Кианти и Сиена. Потеглихме сутринта в двуетажен автобус и голяма група туристи, нетърпеливи да се насладим на красотата на Тоскана. Сан Джиминяно ни очарова, със своите бели кули, прекрасни гледки и чаровни каменни улички:
Тоскана изкушава и с още нещо - своите изключителни вина. За щастие в тура имаше включена дегустация на вино в местна изба. Дори да не е разбирач, човек оценява достойнствата на виното "Кианти", което е наслада за сетивата, като вкус, аромат, цвят...То се произвежда от специфичен за региона сорт грозде "Сан Джовезе", което в превод означава "кръвта на Юпитер".
Турът ни приключи в Сиена, където видяхме най-старата банка, основана през 1472 г. и се разходихме по средновековния площад "Дел Кампо", където два пъти в годината се провежда конното надбягване Сиена - Палио.
В средата на площада е разположен изящен фонтан от бял мрамор, "Гая", построен през 1419 г., в чиято вода се разхлаждаха гълъбчета.
Турът продължи целия ден, но и двете с Лили бяхме съгласни, че Тоскана заслужава много повече време. Върнахме се привечер във Флоренция, очаровани и пълни с впечатления.
Разбира се, отдадохме дължимото и на залезите, видени от Площада на Микеланджело. Гледката към града е неповторима:
Оставихме си време и за разходка в Градини Бардини и Градини Боболи - жив музей на естествената красота.
Тунелът от глицинии:
Флоренция завинаги остави своето очарование в нашите сърца. Малките улички, като лабиринти, красотата на сградите, култът към културата, изкуството и стилът - това е уникален град, запазил своята съкровена същност.
Преживяването нямаше да бъде същото без човека, с който бях на обучението във Флоренция. Лилия Цанкова е позитивна, отворена към нови преживявания и ентусиазмът ѝ за изтощителни разходки след края на курса всеки следобед се оказа неизчерпаем.
Благодарим на целия екип, които направиха обучението ни факт и най-вече на координатора ни, Розалия Димкова!
Диди, ти да не работиш тайно в някое списание? Ако пишеш някъде, ще бъда един от верните ти последователи! Само си представям как е било на живо, но твоят разказ ме пренесе по вашите стъпки и сякаш съм била част от туровете, поне виртуално! Благодаря за това усещане!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти за тази хубава публикация и споделяне, Деянка!:))) За мен също беше вълнуващо и обогатяващо преживяване заедно с теб! Хм, пропуснала си само да опишеш как се губехме всяка сутрин на път за обучението и намирахме все нови пътища към него:)
ОтговорИзтриване