Магията Флоренция,

или предизвикателството да вървиш по стъпките на ренесансови титани

        

        Еразъм+ е Еxperience! Хубаво е да преживееш максимално повече неща в държавата и в града, в които попадаш, и да натрупаш нужния опит от това. Смея да твърдя, че двете с моята колежка, началния учител Мирослава Колева, го направихме.

         Проектът ни доведе в съкровищницата на Ренесансова Европа – Флоренция, столица на италианската област Тоскана. Роден град на Америго Веспучи, Данте Алигиери, Джовани Бокачо, Карло Колоди, Донатело и редица други гении.

         Градът днес нямаше да е това, което е, ако не е била една жена – Анна Мария Луиза Медичи, последната наследничка на знаменитата династия. Тя осигурява на града си културен туризъм за всички времена. Това става благодарение на подписан от нея Фамилен пакт, част от завещанието ѝ, който постановява богатствата от шедьоври на династията никога да не напускат територията на Флоренция. И по-точно – всичко това да остане „за благото на народа и за стимул на любопитството на чужденците“.

         А и народът, и чужденците през едноседмичния ни престой във Флоренция бяха наистина много. Обяснимо е – месец юли е период на отпуски, но местните ни увериха, че градът е пълен с хора целогодишно. Ние чухме всякаква реч – на близки и далечни, на малки и големи страни. Случваше се да се запознаем и да си поговорим с хора от Южна Корея, от Русия, от Словакия, от Франция, от Германия. В един момент, особено вечер, имахме чувството, че целият свят се е струпал във Флоренция. И незнайно защо, но и ние бяхме там. От Ню Йорк беше дошъл цял оркестър и съвместно с италиански музиканти изнесоха невероятен концерт на едно от най-емблематичните за града места – Лоджия деи Ланци, на Пиаца дела Синьория, в близост до Палацо Векио и Галерия Уфици. И всичко това под зорките погледи на Давид и на невероятния Персей, държащ главата на Горгона Медуза. И още под пръските на Фонтана на Нептун, пред който непрекъснато има позиращи за снимка или клип. Големи международни концерти бяха изнасяни на площадите Сан Марко, Санта Кроче и на други места. Музика във Флоренция звучи на всеки ъгъл, и то не само вечер. Доброто настроение тук е задължително и много хора се грижат за това.

         През лятото Флоренция не спи. Някои от музеите работят до късно вечерта и дори тогава човекопотокът не спира. На Площада на Републиката  също беше пълно с хора, като и малки, и големи не изпускаха вълнуващото преживяване да се повозят на истинска светеща въртележка с кончета като от едновремешните панаири. На това приключение се реших само аз.

         А джелатериите – местата, където се продава флорентинският сладолед, имаш чувството, че въобще не затварят през нощта. Що се отнася до сладоледа – изобилие от вкусове, които не успяхме да опитаме в цялото им многообразие, въпреки че си купувахме всеки ден по два различни вида. Из каменните улички на историческия център, и дори направо на пътя са разположени малки, уютни, тип „домашни“, заведения, пълни с хора, които вечерят или просто пият чаша наливно вино. Традиционният флорентински лампредото – сандвич с варено телешко шкембе и полят с лют сос, който с годините се е превърнал от "храна за бедните"  в запазена марка на уличната храна, както и сандвичи с различни видове прошуто и шунка, можеш да хапваш, когато и където си поискаш. Да си в Италия и да не си поръчаш пица, е немислимо. Не че нямаше да се справим с нея и сами, но едно местно гълъбче ни помогна за това. Разбира се, най-добрата гарнитура на всички тези храни си остава бирата.

         Градът може да бъде видян отвисоко от няколко места. Най-напред ние му се възхитихме от борда на самолета. Архитектурното чудо - Куполът на Брунелески, се открояваше над всичко останало и ни впечатли още тогава. Вторият път го видяхме от Площад Микеланджело. Той е разположен на висок хълм отвъд пресичащата града река Арно. Наречен е на името на гениалния скулптор, който твърдял, че оттам е наблюдавал най-красивия залез. Вечер, осветена, Флоренция е различна и магична – особено с открояващите се високи дворци и катедрали. А най-красиво е отражението на сградите и малките жилища от старинния покрит мост Понте Векио в реката.  Град – картичка!

         Всичко това е вечер и през нощта.  А денем... През деня Флоренция е стълпотворение от хора, чакащи под жаркото слънце с часове на безкрайно дълги опашки за билети пред касите или на входа на историческите и културните забележителности. Всеки иска да посети максимално много места, но е практически невъзможно. Всичко това създава една особена атмосфера на оживление и туристическа суматоха. Ако пък вече си се снабдил с билет за Купола на Филипо Брунелески на катедралата Санта Мария дел Фиоре (Дуомото) и за Галерия Уфици, ти просто си щастливец! Ние имахме този късмет. Единия ден преодоляхме 413-те стъпала на Камбанарията на Джото, а на следващия – всичките 463 стъпала към Купола на Брунелески и отново видяхме Великия град от „птичи поглед“, но този път от висотата на шедьовъра и емблема на Флоренция – Дуомото. Неслучайно катедралата е защитена със закон и никой не може да построи в града по-висока сграда от нея. А за по-красива – просто няма как да се случи! Тя представлява внушително мраморно бяло-зелено великолепие, на което не можеш да се нагледаш!

         С вълнение застанахме и пред шедьоврите на Сандро Ботичели, Леонардо Да Винчи, Тициан, Рафаело, Микеланджело, Караваджо, Джото и много други ненадминати творци в една от най-значимите картинни галерии в света, наричана „Хранилището на Ренесанса“ – Уфици.

         В опознавателния си тур не пропуснахме и една от най-старите сгради в града – Баптистерията „Сан Джовани Батиста“. Тук са кръщавали флорентинските деца, а преброяването им е ставало с пускане на бяло и черно зърно боб, съответно за момиче и момче. Златният купол отвътре смайва с блясъка си вече толкова векове. В Музео дел Опера дел Дуомо видяхме оригиналните позлатени Врати на Рая на Баптистерията, както и оригиналните скулптури от украсата на катедралата. Това, което събуди нашия интерес там, беше специалната експозиция на автентични предмети, инструменти, схеми, модели от проектирането и строежа на Дуомото.

         Друг много вълнуващ за нас момент беше, когато се поклонихме пред гробовете на Галилео Галилей, Микеланджело Буонароти, Джоакино Росини, Николо Макиавели, Лоренцо Бартолини и други, и други – около 300 знаменити флорентинци в произведението на изкуството Базиликата-пантеон „Санта Кроче“.

         С посещението си в Археологическия музей пък се пренесохме далеч във времето и мястото и разгледахме интересни папируси, мумии, саркофази и експонати от много различни култури.

         Обикаляйки по еднотипните улички на града, сами намерихме къщата на Данте Алигиери и музея на Галилео Галилей. Открихме и други обекти, но човек трябва да остане поне месец тук, за да може да обходи всички забележителности. Затова пък като открихме музея на Леонардо да Винчи, не пропуснахме да го разгледаме. Тук са изложени чертежи и макети на негови сложни механизми и проекти. Всичко може да се пипне и тества, въпреки че съвсем не ти става ясно кое за какво е служело или е щяло да служи. Смея да каже, че музеят е интерактивен и невероятно интересен. Имаше една група от деца, които истински се забавляваха, чудейки се  към кое изобретение по-напред да се насочат. Те просто учеха на практика за Леонардо. Ценност за мен е, че от книжарницата към музея си купих книга с изобретения на великия хуманист – Leonardos Mаshines.

         Само информативно ще кажа, че от рекламни флаери, раздавани на улицата, разбрахме и за един newly opened музей. Ще си позволя да не спомена името му.  Посетихме го, но аз твърдя, че това е fake museum. Входът струваше 9 евро, а имаше точно три-четири стаи с небогата колекция. Въпреки че музейният работник твърдеше, че са седем, аз упорито твърдях, че са три. Според него времето за разглеждане е 30 – 40 минути, а на нас ни отне – 5! Но... и това се случва!

         Задължително място за посещение във Флоренция обаче са дворците на Медичите. Насладихме се  на великолепието на залите и салоните в Палацо Векио и Палацо Пити. Разходихме се и се убедихме в красотата на Градини Боболи, за които казват, че са образец на ландшафтната архитектура. Медичите са били не само ценители и меценати, но те са имали впечатляваща визия за всеки детайл от жизнената среда и са били ненадминати за времето си.

         Историческият център на Флоренция е под защитата на ЮНЕСКО. И неслучайно. Всички забележителности са върхови постижения. Дори улиците. Те  са тесни и каменни. Обяснимо, често еднопосочни. Изглеждат еднакви и има твърде голяма вероятност да се объркаш и позагубиш. Особено първите дни. Твърди се, че камъните, с които са  застлани, са още от времето на Данте Алигиери и Леонардо да Винчи, на Медичите и на всички през вековете назад. Поради големите горещини през лятото асфалт трудно би издържал на температурата, а камъните стоят непокътнати. Вероятно е така и знаейки, че стъпваме там, където са стъпвали ренесансовите титани, нямаше как да не почувстваме тръпка от досега с тяхното величие.

         Уличките на Флоренция са пълни с безброй много малки магазинчета със сувенири и с кожени изделия, в които спокойно се пазариш за цената, ако въобще  можеш от богатството на стоки да направиш избор. Със своите луксозни магазини в града са представени и всички най-известни търговски марки. Лятото е време на разпродажби и намаления, а изборът и в тях е наистина примамлив. Да пазаруваш във Флоренция, е неизменна част от преживяванията!

         За да забогатеем или да се върнем отново тук, според флорентинско поверие, погалихме зурлата на бронзовата статуя на глигана Порчелино, копие на римска мраморна фигура. Бронзовият глиган е изключителна творба от XVII в. Статуята е разположена на централния пазар и около нея непрекъснато има хора. Те слагат паричка на езика на глигана и ако тя падне в специално направена отдолу решетка, означава, че желанието ще се сбъдне. След няколко неуспешни опита и ние получихме знак, че може да забогатеем... Събраните монети се използват от местните власти за благотворителни каузи.

         Когато човек разполага с повече дни, може да усети духа на едно място по-добре – като просто се разхожда безцелно, снима и запечатва красиви моменти или съзерцателно седи на някоя пейка и се наслаждава на всичко наоколо.

         Две думи и за самите италианци. Те са мили и любезни, и правят така, че да се чувстваш добре в страната им.  И в дома им. Грижите и вниманието, които получихме в хотела например,  ни напомниха за тези  вкъщи.

         От Флоренция за спомен можеш да си отнесеш реплика на статуята на Давид, на Венера, на Персей или на когото се сетиш. Или пък дървено сувенирче с образа на Пинокио, когото местните наричат Финокио.

         Споделихме с вас  част от емоциите си, съпътстващи обучителния процес по Програма  Еразъм+.  Ще се радваме, ако с думи сме успели да ви накараме да съпреживеете поне малко Магията Флоренция!

         Уточняваме, че опознаването на града се случваше сутрин и вечер, тъй като занятията ни в Europass Teacher Academy  бяха организирани  в следобедните часове, когато температурите достигаха понякога до 40 градуса и беше неподходящо за туристически обиколки.

         Накрая с малко тъга и много оптимизъм казваме: Италия, ти си прекрасна страна и ние си обещаваме да те посетим пак!

         Флоренция, ще се върнем! За да видим това, което не успяхме, и за да ти се насладим отново!

         Направете го и вие!

                                                           Анастасия Георгиева, ресурсен учител,

                                                            СУ "Вела Благоева", гр. В. Търново

Куполът на Филипо Брунелески, извисяващ се над Великия град                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 и полет от него                                                                                                                       Фреските на Купола                          "Пътят" до върха ве е лесен, но си струва

Площад Синьория                      

               Додекаедърът на Леонардо и Фонтанът на Нептун на фона на  Палацо Векио                                              

             Давид, но не на Микеланджело                                  Невероятният Персей, държащ 

                                                                                                        главата на    Горгона Медуза                                                    

И друг поглед от  Площад Синьория 

Катедралата Санта Мария Дел Фиоре - символ на Флоренция

 Баптистерията "Сан Джовани Батиста" и Кулата на Джото

                                         
  



Пред Вратите на Рая - оригиналните, позлатени врати на  Баптистерията, намиращи се в Музео дел Опера дел  Дуомо

Шедьоври от Галерия Уфици - Сандро Ботичели - Пролет и Раждането на Венера и  Релефно изображение за незрящи хора на картината Раждането на Венера 

Караваджо - Горгона Медуза                                 Лаокоон

    

Из дворцовите зали на Палацо Пити

 

                             Почивка след дълга разходка           Порчелино ще ни донесе късмет и пари

 

                                             

                                       Щрихи от атмосферата във Флоренция 

                             Базиликата-пантеон  "Санта Кроче" и гробът на Микеланджело в  нея

                           Из лабиринтите на уличките във Флоренция.  Накъде да тръгна сега? 

                                

Залез.  Река Арно и мостът Понте Векио, погледнати от едно прозорче на  Галерия Уфици

                                                       

                                         

        Невероятен концерт на Пиаца дела Синьория с участници от Ню Йорк, Рим и Флоренция 

Поглед към града от   Пиацале    Микеланджело

 Вечер е време за развлечения

             

                   Поздрав за България                 И за довиждане прегръдка  с един от любезните ни                                                                                            домакини      от хотел "Бодони" 

Флоренция, ще се върнем! За да видим това, което не успяхме, и за да ти се насладим отново!

Анастасия Георгиева и Мирослава Колева  - с благодарност за всичко, което преживяхме!

                                         Как едно обучение се преплете с очарованието  и незабравимите емоции в "люлката на Ренесанса", Флоренция

В търсене на нови методи и похвати за излизане от рамките на класната стая и как едноседмичното обучение и престоят във Флоренция ме мотивират да продължавам да търся начини и пътища към по- ефективно и носещо удоволствие и удовлетворение преподаване и учене.

“ Проектно базирано обучение в класната стая- настройка, интеграция и размисъл”  бе темата на обучението, на което  имах възможността да бъда сред   участниците. Интересът точно към тази тема бе провокиран от това, че през предстоящата учебна година ми предстои  прилагане на ПБО, а пред мен стояха редица въпроси, на които търсех отговор. И ето, че попаднах на точното място и на Sheila Corwin, която беше нашият преподавател и получихме  отговори на въпросите, които стояха пред нас свързани с темата за прилагане на ПБО в класната стая. 

Учене чрез правене или не постигането на целта, a пътят към нея бе в основата на обучението проведено в  Europass Тeacher  Аcademy  в периода  22-26 юли 2019 година.
.
 Една от основните тенденции в образованието през XXI век е поставянето на ученикa в активна позиция в процеса на учене и усвояването на знания. Не механично, а чрез действие и екипна форма на работа.

ПБО е интерактивен метод, който най - силно може да предизвика промяна в културата на преподаване. Той предполага както сътрудничество между учениците, така и между тях и учителя, който често е в ролята на фасилитатор- насочващ, подпомагащ работата на групата с цел по- голяма ефективност. Работата в екип подпомага формиране на редица важни качества като: комуникативност, сътрудничество, толерантност към мнението на другия, презентационни умения, както и умения за оценка и самооценка на изпълнението, на поставената задача. Насърчаването на екипната работа стимулира и прави учениците по- отговорни, мотивирани и ангажирани за постигането на крайната цел. Различното е, че процесът на обучението остава “ отворен”, интересът към темата не приключва с учебния час. Учениците “ излизат” от класната стая и училището. Поставената задача или темата на проекта е реална и обвързана с учебния материал, но търсенето на отговори на поставения въпрос не означава търсене само и единствено в Google, a включва проучване, събиране на информация, посещения на различни обекти, анализиране, правене, изследване, за да се достигне до крайния продукт.

Друга основна тенденция в образованието, която е и част от ПБО е прилагането на интердисциплинарния подход с цел цялостно и задълбочено проучване на темата. Методът на проектите в обаразованието не са ново явление. Счита се, че е разработен в началото на XX  век в САЩ  от американски психолог и педагог Джон Дюи, който обосновава необходимостта от използването на “метода  на проектите” като залага на идеята “ учене чрез действие”.

Заедно с колеги от Испания, Португалия, Унгария и Полша активно участвахме в разработването на задача и се впуснахме в прилагането на методa на ПБО. Разделени в екипи и то от учители преподаващи различни дисциплини, за да можем напрактика да приложим интердисциплинарния подход, разработихме проект по поставен от екипа въпрос или така нареченият “ driving question “ или “ шофиращ въпрос”.

Презентация, оценка и самооценка последваха и то в тон конструктивна, позитивна критика, която  е от съществено значение. Като цяло представянето на продукта трябва да носи положително преживяване, удовлетвореност, което при нас се получи чудесно. Беше забавно, полезно учене. Контактът с колеги от други държави, с които имахме възможност взаимно да си “сверим часовниците”, да обменим идеи и опит, беше изключително интересен и ползотворен.Възникнаха у нас и идеи за бъдещо сътрудничество.

И така заедно с полезното, придобито като умения и знания от курса, престоят ми във Флоренция беше едно незабравимо изживяване. Да се потопя в “ люлката на Ренесанса” и да се докосна до голяма част от световното, културно, научно и историческо наследство е наслада за сетивата. Флоренция е история, изкуство и съвремие преплетени в неповторим чар.

Гледка от моста Понте Векио, покрит мост над река Арно

                                           Катедралата "Санта Мария дел Фиоре'

.Незабравимите разходки през свободното време с моята колежка Анастасия,
 бяха изпълнени с добро настроение и възхищение от видяното и преживяното като емоция в този неизчерпаем на гледки спиращи дъха град. И до днес ние продължаваме да живеем със спомените за Италия.

С една дума емоция докоснала ме завинаги. Заредени с позитивизъм и ентусиазъм продължаваме напред! 

Колегите

С благодарност към училищното ръководство и Розалия Димкова за гласуваното доверие